Утре започва ЮАР 2010 – а аз съм си изпросил от шефа командировка на по бира в кварталната кръчма, където да гледаме откриването на Мондиал 2010. Отделно водим пазарлъци по време на световното да си тръгваме маааалко по-рано, за да можем да хващаме късните мачове.

Колкото до ЮАР 2010 имам само едно опасание – и то е свързано със свирките на туземцните, от които ми става лошо. А ако шумът от тях не е филтриран, ще се лиша от първенството…

Въпреки някои съобщения, че нивото на безработицата у нас е паднала под нивото от 10%, се оказа, че тя всъщност е 10,3% – поне според проучване на НСИ за първото тримесечие на тази година.
Нарастването на броят на хора без работа спрямо този период през 2009 е със 119 хил. души, или 3,8 пункта.
Продължава да се увеличава и делът на трайно безработните, а от хората без работа повечето са мъже.

Преглеждам обяви за работа и постоянносе натъквам на предложения от тип “ние лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат. Не знам как в момента на трудовите борси се предлагат заплати от поряъка на 300 лева, но не и иска да работя за такава заплата.
Като цяло забелязвам, че дори и при високата безработица у нас има свободни работни места за специалисти, катозаплащането е далеч по-високо от средното за страната. На другият край са работните места за неквалифициран труд – където заплащането е смехотворно.

Помня първата си сериозна работа – хванах се да работя като строител, а работата ми намери тогавашното бюро Стъдентски труд. Попаднах на страхотен шеф, а бригадира беше голям майтапчия.
Плащаха ни редовно работното място беше в Банкя, а всеки петърк шефът идваше следобед да раздаде заплатите – а мен ме прибираше до София.

Хубава работа си беше – и ми се иска неговата фирма да е успяла и да преодолее кризата в строителния сектор.